Докато варите картофите и морковите за тази вкусна веган руска салата, Ви предлагам кратък разказ за един изпуснат влак. По действителна история.
Рецептата включва невероятната веган майонеза. Как да я приготвите, можете да прочетете тук:
Отменен ми е влакът. Въздъхвам на гарата във Франкфурт и проверявам другите възможности. Пътуването се удължава двойно.
Качвам се във влак, с който първо пътувам в обратната посока. Понякога е така – първо трябва да тръгнеш назад за да можеш да продължиш напред. Опитвам се да запомня тази дребна, хрумнала ми поука за да ми помогне при следващата трудност, с която се сблъскам. Знам, че ще я забравя.
До съседното място се навежда възрастна жена с широки панталони. Вдига бананова кора от пода и прошепва с учудване и отвращение на пътничката до мен: ‘Под седалката Ви има обелка от банан!‘. ‘Оставила съм я там докато мине някой да я вземе‘ – отвръща съседката ми. Трябва да се поясни, че заради обучението във Франкфурт са ми запазили билет за първа класа, където сервитьор ти носи напитки и храна. Каква съм късметлийка.
Жената в широк панталон не харесва отговора, навежда се, вдига кората и я понася по пътя си към най-близкия кош за боклук. Очаквам със спътницата ми да се спогледаме с усмивка заради причудливата постъпка, но тя забива засрамен поглед във вестника пред себе си.
Отново въздъхвам – толкова ли е различна немската душа? Все още ме изненадва. Какво да се прави, отпивам глътка зелен чай, в първа класа съм все пак.
Поглеждам през прозореца – бели лебеди плуват в изкуствено езеро. Осъзнавам, че седя по посока на движението. Това е странно, защото съм сигурна, че като тръгнахме, седях в обратната посока. Не съм сменяла нито влака, нито седалката. Значи докато сме се движили, някакси сме се завъртели. Не е невъзможно, имало го е сигурно онзи механизъм, който повдига една част от релсите и я съединява с други, които са в противоположната посока (ако все още така функционират нещата както в детските ми спомени). И докато се усетиш, пътуваш накъдето трябва. Необходимо е само да погледнеш за да разбереш, иначе няма как да знаеш. Още една мисъл за трудни моменти, напомням си, за какво ли, предишната вече я забравих. В трудните моменти тези мъдри мисли са последното нещо, за което се сещаме.
По пътеката минава мъж с малко дете: ‘Отиваме на кратка разходка и след малко се връщаме‘. Някои от пътниците се усмихват. Как едно дете може да разчупи сериозното настроение.
Обичам да пътувам с влак. И все пак нещо липсва в немския пейзаж. Няма го разнообразието. Откритостта на селцата. Да ти помахат няколко хлапета от улицата. Прегърнатите хълмчета. Омайно красивите гори, които са толкова гъсти и дълбоки, че като погледнеш в тях, се забравяш. Дивите езерца и блатата, обрасли с папур. Група кучета да раздърпват торба с боклук. Да погледнеш от мост към необуздана река. Жена да излива през прозорец кофа с вода върху разгонени котки. Гледки, които изникват пред погледа ти, когато най-малко ги очакваш. Могат да те трогнат, но и да те отвратят. Трябва да си подготвен за всичко. Това прави пътуването вълнуващо.
На седалката пред мен мъж разлива бира. Донасят веднага кърпа и салфетки, след минути няма и следа от поразията. В първа класа сме все пак.
Трябва да приключвам. Моливът, който са ми дали на обучението е много мек и се изтъпи. Да се чуди човек да пиша ли с него са искали или да рисувам светлосенки.
Прибирам се като вълк. Гладна, имам предвид. Добре, че имам от тази веган руска салата!
- 500гр сварени картофи
- 2 средни сварени моркова
- 400гр сварен грах (или консервиран)
- 4-5 кисели краставички (от туршия)
- 1 ч.л. изравнена сол (без връх)
- 1 ч.ч. невероятна веган майонеза
- Сварете предварително зеленчуците.
- В голяма купа сложете нарязаните на дребни кубченца картофи, моркови, кисели краставички.
- Добавете граха и невероятната веган майонеза
- Накрая добавете солта.
- Разбъркайте добре и оставете в хладилник докато дойде време за консумация или ѝ се насладете веднага.
- По желание, поръсете отгоре с декоративен пресен лук или магданоз.
