Вдишай. Пред очите ти огромно тревисто поле. Лъчите на лятното слънце върху кожата ти. Жужене на мушици.

Издишай. Някой ти крещи. Ти крещиш също. Ударил е колата ти. Ядосан си – от неговите крясъци не се чуват твоите.

Вдишай. Лежиш на слънчевата поляна. Сутрешна роса се просмуква в дрехите ти. Топло е. Дланите ти докосват стръкчета трева. Нежни птичи песни звучат в ушите ти.

 Снимка: Иван Чакалов

Издишай. Полицията е тук. Искат документите ти и тези на колата. Трябва да се обадиш по телефона. Къде е телефонът?

Вдишай. Тръгваш да вървиш покрай река. Събуваш обувки и нагазваш във водата. Отвън те обгръща студ, отвътре – вълнение. Отпускаш се във водата – хиляди малки хладки прегръдки около теб.

Издишай. Колата ти я извозват. Не е в състояние да се движи. Ти не си в състояние да я караш.

Вдишай. Стоиш насред гора. Опрял си гърба си в дърво. Поглеждаш нагоре в короната му. Светлина се процежда между листата и пада върху лицето ти. Листата потрепват от вятъра като малки камбанки.

Издишай. Светлината не е от слънцето. Голяма кръгла лампа над легналото ти тяло. Някой застава над теб. Държи над лицето ти маска с кислород. Погледът ти застива на надпис „Операционна“.

Тогава разбираш. Там, на пътя, в колата си бил ти. Не помниш нищо.”Челен удар”, казва медицинка сестра. Доспива ти се. Затваряш очи.

                                                                                                         Автор: Деница Христова