Предлагам ви да опитате една от любимите ми салати, които подхождат идеално на края на лятото, началото на есента и изобщо на всеки сезон, в който имате прясно зеле, ряпа, цвекло и ябълка.

За още салати и разядки, вижте тук.

Какво ще чуеш, ако седнеш на една селска поляна в края на юли?

Много щурци. Звуците им идват на вълни към теб, сякаш си на брега на море от полски треви.

Шумолене на орехови дървета. Листата им се протягат във всяка посока, в която вятърът иска да ги понесе. И тъкмо преди да полетят с него, клоните ги дръпват и спират. Още е рано, ще трябва да почакат преди да придобият качествата да летят волно с вятъра.

Отпуснеш се в тази идилия, но някоя муха ще те раздразни. Ще иска да ти кацне на носа. Изгонваш я и пак притваряш очи. Куче се обажда в далечината и прекъсва нечий следобеден сън.

Подплашен кълвач съвсем близо до теб, но скоро вече го няма. Колко нетрайни са всички възприятия. Задържат се само в паметта ни.

Приказна е ветровитата следобедна прохлада. Можеш да седиш навън без да ти е нито горещо, нито студено и да наблюдаваш зелените и златни нюанси. Колко приятни са за окото тези нежни тонове – всичко сякаш е представено в най-добрата си светлина. Ако трябва да го опишеш с една дума: спокойствие.

Това, което на нас често най-много ни липсва, на една такава дива поляна сякаш е в изобилие. Нищо тук не полага усилия да бъде красиво, различно, смело, спокойно, но въпреки това е такова. Защо?

Може би просто защото се оставя на вятъра да го вее. На дъжда да го вали. На слънцето да го грее. “То няма избор” – ще кажете вие. Прави сте. А ние с вас имаме ли?

Зелева салата с цвекло, ряпа и ябълка

Ако ви е харесала рецептата, споделете с приятели чрез бутоните отдолу или се абонирайте за нас (под коментарите). Намерете ни във Фейсбук, където качваме и други рецепти.