Преди или след разходка, тренировка, каквато и да е работа и може би дори докато си почивам, похапвам от тези рожкови енергийни бомбички, просто защото са ТОЛКОВА добри. Аз не съм голям почитател на рожкова (кароб, carob), но в тях има някаква смес от сладко-кисело-горчиво, което не може да се опише добре с думи, но те кара да слюноотделяш и да посегнеш пак към тях.

Това е основна рецепта за много вкусни сурови бонбони, която може да направите с орехи и какао например като при тези сурови орехови бонбони. От нея се получават около 12-15 броя. Тя е и случайно без глутен.

Канелата и ванилията не са задължителни съставки, но придават допълнителна щипка приказност към вкуса.

Приблизителна хранителна стойност за една енергийна бомбичка (23 гр.):

мазнини: 9 гр.
въглехидрати: 10 гр.
протеин: 4 гр.
125 калории

Освен това те изобилстват и от чудни витамини и минерали: магнезий, желязо, мед, цинк и фосфор, селен, витамин Б1, Б6, К и баластни вещества.

Приготвят се много бързо и можете да им се насладите веднага или да ги приберете за после в хладилника.

За българската и немската душа

Докато похапвах от тези рожкови енергийни бомбички, размишлявах пак за това как немците и българите подхождат към нещата от живота, да речем към процеса на създаване.

Срещу терасата ми има архитектурно бюро и виждам как архитектите седят на компютрите си и работят. От общуването с немци знам, че те обичат да се придържат много към стандарти, правила и рамки, все пак знае се как нещо става най-добре. Защо да го променяш, защо да си пилееш силите и времето? Дори в творческата работа немците са някак си праволинейни, на това ги е научил техният опит. Едни от най-прагматичните и последователни хора, които съм срещала, са немци.

На мен ми се иска все нещо да променя в тази рамка или стандарт, да го освежа някак си, да го чална малко – да е хубаво накрая, но да е различно от това, което съм виждала. Не ме оставя на мира мислълта, че създадените от мен дреболии ще потънат в езеро от посредственост. Не искам да са направени по нечий образец, просто защото това е била най-успешната формула.

Как да стане успешен един блог

Ето например този сайт – докато пиша, системата ми дава съвети как да стане публикацията по-успешна. Трябвало да разположа равномерно снимките и абзаците, да няма твърде много текст на едно място. Снимките да са с определена големина, която била приятна за окото, измислил е някой. Рецептата да е публикувана в определено поле, отдолу да има еди какво си. Ако спазваш всички тези препоръки, увеличават се шансовете публикацията да излиза по-нагоре в търсачките и блогът става, виждаш ли, по-успешен.

А аз наруших току-що почти всички правила и не написах в тези абзаци почти нищо за самата рецепта, за продуктите или за това как като хапнете тези рожкови енергийни бомбички, ще ви дойде чудна сила и ще тръгнете сигурно и вие да творите. Защо не написах? Немците си имат много добри качества като усърдието и практичността например, но друго е така да чалнеш малко реда, да се закачи окото на нещо. Или мисълта.

Като ходиш из гората, опитай се да забележиш всеки път по едно малко нещо, което изпъква някъде. Дори да ходиш по една и съща пътеки всеки път, винаги има нещо различно за забелязване.

Но какво да се прави, далеч съм от съвременната немска душа. Всеки германец ще се запита защо го правя, не искам ли да има успех това, което създавам. Нали влагам услилия в него, нима искам да отидат на вятъра?

Как да ви кажа…Не го правя за да видя тази рецепта на първо място в Гугъл. Нещо друго ме подтиква да пиша и споделям с вас. Нещо иска да бъде споделено. Пък и искам да си запазя тази рецепта тук в блога за да мога да я намеря като ми потрябва.

Стандарт или…?

По времето на великите немски творци в областта на музиката и литературата преди векове едва ли е имало подобни стандарти. Но в един момент далновидни хора са забелязали следното – хей, това се харесва, значи по този начин трябва да го направя и аз. Така успехът на истинските творци е станал основата за създаване на стандартите според мен. А причината да се харесва нещо понякога е чистатата дарба и усетът, който идва от едно място, далеч от затвора на собствените ни мисли.

Тук ще ме нападнат привържениците на упоритостта и труда, но аз не съм против тях! Не вярвате ли? Вижте тази публикация. Начинът, по който е написаната, отговаря все пак на всички изисквания на блог-системата за успешно четиво.

И така, ако не сте се отказали да направите тези рожкови енергийни бомбички, БРАВО! Затова сме тук вие и аз, за да готвим и хапваме. Е, аз и понякога плача и се смея в процеса, но какво пък! Българска душа, ще кажете… Типично.