За този салатен пост реших да си дам време и да споделя с вас два цитата от една прекрасна българска писателка. 

“Овощна градина край шосето. Дръвчета, сякаш окичени със запалени фенерчета. Праскови! Как не си ги забелязал на идване? Като че ли ей сега са узрели. Или ти си минал с превръзка на очите. Спираш колата. Аз нищо не казвам. Боя се да погледна часовника си.”

“Гмурваме се навътре в шарени сенки. Градината навлиза в нас, а не ние в нея. Поемаме дълбок дъх да напоим душите си с тоя нежен лъх на плодове. Обгръща ни целебна тишина и покой. Само такъв покой, далече от шумотевица и бързане, е плодоносен. Дръвчетата са зелени гнезда на прохладен ветрец. Избликва свежест от всяка наша стъпка. Вдигаме един към друг ведри погледи, измити в зеленината, погълнали небето. Очи! Това са нашите небеса, под които можем да виреем ние. Разбираме, че сме живели досега без небе.“

                                                                                               Из “Отклонение” от Блага Димитрова

 За прасковите и салатата

 Какво да кажа повече след тези невероятни откъси от книгата “Отклонение” на Блага Димитрова? Как да не се възхитиш на изказ, който те кара почти да вкусиш сладко-киселата наслада от захапването на една “открадната” праскова? Или да почувстваш бодливите тревички под голите си ходила… Та за нейното “Отклонение” става дума в това заглавие. А то е малко по-сложно от моята зелена салата с праскови.

 Тя пък се състои от пресни, летни зеленолистни зеленчуци, праскови и един нежен дресинг с босилек. Плодовете се съчетават учудващо добре с неутралния вкус на зелената салата. Дресингът някак си съединява всички аромати с неговата лимонова свежест.

С тази публикация реших да си дам време, въпреки че отначало исках просто бързо да споделя рецептата. В един момент се сепнах – та аз бързах с толкова много неща.

В този ред на мисли сигурно трябваше да пусна друг вид рецепта – нещо, готвено на бавен огън цяла нощ. Повече щеше да подхожда, но… е лято. Не е ли по-добре да не пускаме за дълго печки и котлони, а да се оптитаме да се храним с повече сурови неща?

Та, в един момент спрях да бързам с писането на този пост поради много причини.

 Защо?

Защото не исках да е само рецепта, а пак да вложа нещо от себе си.

Като се сетих за цитата с прасковите от “Отклонение” и се зачетох отново в книгата…

Освен това, хубаво – салата, но трябваше да направя и нещо за вечеря.

Но най-вече – защото не ми доставяше удоволствие да бързам.

Този блог не е просто място за рецептите ми, а “откраднато кътче” за осъзнаване. Тук понякога не крайният резултат е най-важен, а често самият процес доставя повече радост. Затова исках да си дам време.

Понякога чувствам, че рецептата е достатъчна. Но не и този път. Този път се сетих да спра да бързам. И нещо си дойде на мястото. Нещо, което лиспваше, се намери.

“Само такъв покой, далече от шумотевица и бързане, е плодоносен.”

 

 Продукти (за 2 порции):

1. 1 зелена салата
2. една щедра шепа листа от спанак
3. 2 големи узрели праскови

 Дресинг:

сокът от 1 лайм

стрък босилек

1 с.л. слънчогледово олио

1 ч.л. подлсадител по избор (тук е използван оризов сироп)

 

 Приготвяне:

Зеленчуците и резените праскови се подреждат в купа или чинии за сервиране.

Босилекът се нарязва на ситно.

Най-лесното разбъркване на дресинг става така:

В бурканче се смесват сока от лайм, олиото, подсладителя и нарязания босилек. Слага се капачката и се раздрусва силно няколко секунди докато се смесят всички съставки.

С лъжица се полива от дресинга върху подредената салата.

*Малка тайна: Вместо босилек може да се използва мента в дресинга, пак ще стане лятна фантазия.

Ако харесвате тази рецепта, може да ви допадне и това: Салата с червено цвекло и рукола

Искате ли да прочетете още? Вдишай